Кирка и сънищата

Преди много години написах тази история, която излезе с различно заглавие. Оттогава не успях да намеря спокойствие. Истината е, че тя се създаваше сама и аз просто тичах след нея, буквално без дъх – така е, когато човек бъде подмамен от илюзията. Човек може да си навреди в опити да я достигне, а самата тя ще го задмине и ще му се присмее. Този подигравателен смях ми беше непоносим; освен това Кирка – магьосница и дъщеря на Хелиос – постоянно заставаше пред мен в своята мрачна пепелива дреха с решимостта си да не остане само мит, докато Одисей все още живее.

Историята носи митологични черти, но всъщност коя история не притежава подобни? Важното е защо именно тези герои и техните приключения? Просто казано: те всъщност не са толкова далеч от нас във времето, колкото изглеждат на пръв поглед; те не са заключени в античността. Всеки период има свой собствен Одисей и той е необходим. Що се отнася до боговете, човешките усилия да "заключат" времето с точни дати сякаш им доставят удоволствие – те самите представляват Времето. Но ми се струва, че освен вечната природа на божествата, те винаги проявяват множество аспекти на живота тук и сега. Какво ли би казал Аполон по този въпрос? „Само най-важното“, вероятно с нотка гордост. А Хермес би добавил: „Важно са подробностите; именно те правят интереса.“

Самата история за Одисей и Кирка разполага със собствен живот и логика; волята ѝ е да продължава независимо от свободната воля на героите (колкото я имат), понеже разбирането за свобода в контекста ѝ означава приемане на съдбата си. Тази приказка обединява вечността с конкретния момент във времето – затова идват различия извън митологичната рамка; това доказва ,че даже Ананке отчита жизнеността ѝ.

Любов Кронева