Дзът или животът и смъртта на един задник

Не може да се твърди, че Иван Иванов имаше особена страст към четенето. Всъщност, беше точно обратното! Но след като пристигна в столицата и зае поста на началник, той не успя да избегне споменатия вреден навик. Полагаше значителни усилия да преодолее известната на всички книга на Коелю.

За да си запълва времето докато чете, Иван похапваше луканка или пастърма. Сучеше по някое парче или го използваше за отбелязване на напредъка си в книгата. Постепенно произведението на Коелю започна да изглежда истински кулинарно; мазните му страници приличаха на добре изпечени кори за баница, но мирисът от тях не беше никак приятен – имаше остатъци от салам, които бяха там вече седмици.

Един ден Ivan не издържа ужасната миризма и хвърли книгата през прозореца. Бездомните кучета моментално се нахвърлиха върху нея и я разкъсаха само за секунди.
- Тази книга смърди! - възкликна Иван и без да осъзнае направи литературен анализ.