Вълча Богородица

Не желаех да се връщам нито към социализма, нито към началото на демократичния период. Но времето има свойството да не позволява просто да затвориш врата след себе си. Историите бяха на прага, чакали години наред; ставаха все по-плътни и натежали, така че колкото и да се опитвах да ги избягвам, невъзможността за съществуване не успя да ги унищожи или разпръсне. Те се случват в определени моменти от историята с техните уникални характеристики и все още са твърде близо до нас – дишат зад гърба ни с абсурдната си великолепност. Как може днешното момиче да повярва, че заради връзка с човек от капиталистическия свят ще бъде заплашена с изключване от университета и комсомола? Че това ще помрачи не само нейния живот напред, но и живота на всички нейни роднини? Или как Пушкин сто и петдесет години след смъртта си бе включен в рекламната кампания на перестройката в Европа? Или как новите руснаци стъпиха на българска земя в ранните дни на демокрацията... В обобщение - основният герой в тази книга е времето: календарно, историческо, нощно. "Вълчата Богородица" зададе тоналността - онова състояние на душевен мрак, което продължава да оплита нашите души; единствено известна доза ирония би могла да ни помогне.