Бабини-Ягини. Разкази и новели

От много време насам, приказките ми задаваха редица въпроси. Например: защо героите неизменно се отправят към гората, дори когато са предупредени за вълци и други заплахи? Казано им е да следват пътеката, но те все пак сякаш умишлено навлизат в труднопроходими места. Какво точно търсят там? Може би ще кажете, че това е наивен въпрос, но колко от тези, които са преживели нещо подобно и вече са поумнели, могат да дадат адекватен отговор без да споменават забраните — като например "не пипай огъня" или "не ходи в гората", защото…

Сега, след дълго обмисляне на своите питания, осъзнах, че никой не попада в гората по собствена воля; той бива воден натам от страха си и от недоволството си спрямо живота. Тази малка реалност му става тясна. Разказвачите на приказки винаги са знаели за онази загадъчна гора – символ на подсъзнателното пространство, през което всеки преминава рано или късно. И с напредването на сложността на човешката природа тази гора става все по-гъста и объркана.

Любов Кронева