Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов

В поезията на Борис Христов не съществуват сезони или годишни времена. Липсват пролет, есен и зима, а времето не се движи в космическия календар. Няма климатични преходи нито географски зони. Антонио Вивалди е отсъстващ, както и акварелите и природата. Пейзажите са заличени от пустинните образи на Човека.

Лирическите фигури в творчеството на Борис Христов почти винаги са статично приковани към непоносимата библейска жега. Преобладават избледнели фрагменти в сепийни тонове, където пясъкът и пепелта придават форма на вятъра. Горещина, суша, безплодие, липса на уют и дълбочина - всичко това прави неговата поезия толкова библейска, че самият портрет на поета започва да напомня за пророк.