Българският постмодернизъм XXI-XXI в. (Към философията на българската литература)

Книгата събира текстове, написани след изследването „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Тези произведения формират цялостна теория за българския постмодернизъм, като действат в два основни аспекта и очертават две ключови тенденции.

Първата от тях разглежда важен сюжет във „високия“ (класически) постмодернизъм от 90-те години, който е най-вече свързан с поезията. Анализира се взаимодействието му с литературния канон и начина, по който той обсъжда националната философия на историята (с автори като Ани Илков и Златомир Златанов, както и колективните мистификации на групата от „Литературен вестник“). Проучват се механизмите, които придават специфично български характер на явлението в дълбочина.

Второ място заема анализът на значителните промени от началото на XXI век, когато постмодернизмът навлиза в нова фаза – т.нар. пост-фаза, предимно чрез романа. Тук акцентът пада върху различията в жанра: например между творби като „Физика на тъгата“ и „Възвишение“, а също така между „Бежанци“ и „Законът/Разруха“. Понижаването на дистанцията между постмодернизма и масовата култура поставя все повече въпроси.

Авторът предлага свои решения за част от тези въпроси, разработвайки собствен набор инструменти и въвеждайки нови теоретични концепции.