Спомени за вода. Dm

Иван Станков, роден през 1956 година, е преподавател по българска литература в университет "Св. св. Кирил и Методий" във Велико Търново. Той е автор на шест книги с литературна критика.

Произведението му "Спомен за вода. Dm" представлява художествена проза, която се опитва да осмисли личния опит през различни времена, книги и музика. То може да бъде определено като бавен литературен реквием в ре-минор.

Книгата разказва за живота и смъртта на едно анонимно село край Дунав и неговите жители – теми познати на много читатели. Въпреки това, произведението не залага нито на конкретните истории, нито на историческите факти; част от случките са истински събития, докато други са плод на въображението.

"Спомени за вода. Dm" изразява несъгласие с динамичната литература днес. Главният герой тук е реката Дунав — най-бавната сред българските реки. Другите персонажи включват хора, които или са отплавали по водите й, потънали в тях или останали край брега им; те черпят вдъхновение както от собственото си преживяване, така и от чужди навигационни уроци в морето на словесността.

В духа на традицията разказите в "Спомени за вода. Dm" си взаимодействат помежду си подобно на държане за ръка. Книгата съдържа пряка реч без диалози — тъй като последните често само имитират реалността; тя черпи своето съдържание отвъд самата себе си.