Страхът в Западния свят /ХIV-XVIII век/

След XIV век, поради различни бедствия като чумата, глада, бунтовете и турското нашествие, както и голямото църковно разделение, християнската култура започва да се чувства заплашена. Лидерите на църквата и държавата са принудени да определят врага. Ясно е, че това е Сатаната, който активно води своята последна значима битка преди края на света. Той подтиква турците към нападения; вдъхновява езическите ритуали в Америка; обитава душите на евреите; той също така чрез женските изкушения и дългогодишната асоциация с греховността в сексуалността опитва да отклони защитниците на реда от техните задължения; използвайки магьосници и особено вещици, той нарушава ежедневния живот като омагьосва хората, животните и реколтата... Настъпил е моментът за обща демонична атака... неприятелят не е само извън границите ни, но също така навлиза дълбоко във вътрешността на страната, където се налага още по-голяма внимателност. Именно страхът мотивира широкомащабните гонения от страна на политико-религиозната власт в повечето европейски страни през началото на новото време.