Една история на Рая Том I: Градината на насладите

Християнството дълго време е възприемало Земния рай като реална историческа локация. Чрез съчетаването на библейския разказ от "Битие" с наследството на античността, то е изобразило градината на удоволствията – комбинация от красотите на Златния век и Блажените острови. Земният рай е вдъхновявал нашите предци, а през вековете църковните учени са се питали какъв ръст са имали Адам и Ева, какво занимания са имали помежду си, дали те владеят животните и какъв сексуален живот водят.

През Средновековието хората вярвали, че Земният рай макар и недостъпен за човечеството все пак съществува някъде в Ориента. Впоследствие обаче тези представи били забравени. Някои започнали да търсят приказни земи отвъд океаните, подобни на Едемската градина, което довело до географските открития. Други пък изпаднали в меланхолични размисли за изгубения Златен век и рая; това било един от аспектите на Ренесанса. Учените от 16-ти и 17-ти век се опитвали да намерят местоположението, където Бог е създал "градината на насладите".

Но постепенно доказателствата за еволюцията ги принудили да преосмислят идеята за началото на човешката цивилизация като много по-скромно. Изчезнала една мечта, но наред с нея угаснал и мрачният образ на Бога — гневен съдник: след като човекът произлиза от еволюционния процес, едва ли Бог би го наказал строго за неговото прегрешение.