Цивилизацията на средновековния Запад

"Цивилизацията на средновековния Запад", която е преведена на множество езици и многократно преиздавана, предлага нетрадиционен поглед върху Западноевропейското средновековие. Тази книга не идеализира периода, както правят романтиците, нито го осъжда като критиците от Ренесанса или Френската буржоазна революция. Жак Льо Гоф представя един живописен и разнообразен образ на Средновековието, подкрепен с виртуозни аргументи. Изданието включва 63 карти, схеми и рисунки, хронологични таблици, исторически атлас и речник с основни имена и термини, а също така съдържа 254 илюстрации – своеобразно "иконографско досие".

Национализмът в различните държави черпи вдъхновение от собствената си средновековна история: французите се гордеят с кръстоносните походи и катедралите; германците - със фигурата на Фридрих Барбароса; испанците - със Сид; италианците - с Данте и Марко Поло. През двадесети век интересът към Средновековието се засилва особено по отношение на неговите духовни постижения в техниката и философията.

В обобщение можем да кажем, че много хора днес вярват, че Средновековието е изобретило всичко необходимо за съвременността: сводовете в архитектурата; механизацията чрез воденицата; капитализма посредством полицата; диалектическия подход в мисленето; концепцията за любовта до смъртта. Обаче представянето на тази епоха тук ще бъде по-реално.

Читателят може да намери описанието ми твърде мрачно или противоречащо на идеализирания образ от "Златната легенда". Вероятно би искал да оспори моя поглед към Средновековието като време изпълнено с глад, болести и жестокост вместо величествени химни и красиви катедрали. Бих желал тези негативни явления – които са само част от реалността – да не заслепяват читателя за ежедневието тогава.

Ако мога да дам един прост съвет: вместо стремежа към въображаемо Средновековие е добре човек честно да се запита дали би искал действително да живее там под влиянието на магии като Мерлин или Оберон? Нека помисли как самите хора през това време често мечтели за бягство извън него – към отвъдното или небесата – а страхът от смъртта бил само една малка част от техните тревоги преди XIV век.
Жак Льо Гоф