Избрани произведения Т.12: Бивалици III. Небивалици

В нашия живот всичко има своя цена, дори когато не осъзнаваме това. Когато преминеш през конфликтната зона, погледът ти вече е обърнат назад, наблюдавайки я от разстояние. Звукът на експлозиите става все по-слаб и задушаващият аромат на мъртви тела избледнява. Обличаш униформа, която не е твоя. Следите от бодливата тел са зараснали. Наоколо цари опасна тишина, която запълваш с обикновени ежедневни ползи...

Според Вера Мутафчиева в нейното произведение "Бивалици" съществуват моменти, които трудно могат да бъдат описани – те трябва просто да се прочетат. Такива са историите за бомбардировката над София на 10 януари 1944 г., както и за напусналите града жители; споменаванията на домашната прислужница Наста; шокиращата среща с първоначалните части на Червената армия във Велико Търново. Също така там откриваме един истински шедьовър – описание на звука и красотата на френския език, вдъхновено от талантлив преподавател като Андре Жирар: "Признавам си: моето основно образование в областта на филологията." По-нататък тя споделя как толкова години печели прехраната си “с подреждане на думи”, но е убедена, че нямаше да владее майчиния си език толкова добре без обучението при Андре Жирар.

Професор Богдан Богданов отбелязва, че Вера Мутафчиева не следва стереотипи особено ако става въпрос за един конкретен модел. Тя може дълго време да понесе два модела само ако те взаимно поставят под съмнение своето значение. Например в личния й опит можем да видим противопоставянето между неопределеността в живота и яснотата в собствените й истории; различията между реалността и недостоверността в писането; конфликти между историческите монографии и романите с исторически или съвременни теми. Разбира се, щом попадне пред тях тези двойства ще претопи сама – например смъртта на Сталин като обществен факт влиза в личния контекст с раждането на двете й дъщери или измислени романови сюжети трансформираха действителност.