Избрани произведения Т.11: Бивалици I. Бивалици II / твърда корица

Верините бивалици представляват обикновени, но същевременно изключително лични и уникални моменти от живота на всяко дете и юноша. Те са изпълнени с дълбока чувствителност и индивидуалност още в ранна възраст. Вера помни как като малка е седяла върху зелената възглавница в кабинета на баща си – професор по история, където зимата се палели само там. Тя наблюдавала домашните му пантофи и с детска прямота го питала: “Татко Петко, ти нищо не работиш, а само четеш, пишеш и пушиш.” Интересното е, че той чете дори докато яде или разхожда по улицата. Много години по-късно тя със самокритичен тон ще осъзнае заниманията на своя баща - подобно на него, животът й също ще премине през четене, писане и пушене.

На входа на "Бивалици, втора част" стои надписът "Смешно, ама не весело". Чрез своя прозаически стил книгата анализира различни аспекти от социалната структура (може би трябва да кажем - разкроява социалната тъкан?), за да подчертае последствията от комунистическата социална инженерия. Вера Мутафчиева търси останките от човечността чрез множество истории за добри хора и посочва към Доброто с дискретни паракритически репризи; след това обаче добавя колко важни са били случайностите. Освен това описва “тесния улей на живота” – онези мизерни спектакли при унижаването на интелектуалния принос на нейния баща и необходимостта да замлъкне заради оцеляването си; споменавайки любимия Софроний точно там – всичко това заслужава внимание. Личният план е разгледан както в интимен (потиснат) аспект така и в трудов (успешен), което също е важно да се прочете.

“Работният ми живот”, казва гордо Вера Мутафчиева – това трябва задължително да бъде изучавано. Неправилното зачеване във време без любов носи значимост; даването на живот тогава е кулминацията – затова обърнете внимание именно на физиологичното представяне тук... Всички тези теми заслужават подробен анализ.

Ани Илков