Избрани произведения Т.12: Бивалици III. Небивалици

В живота всичко има своя цена, дори когато не осъзнаваме това. Когато преминеш през трудностите, погледът ти се обръща назад към тях от разстояние. Звукът на експлозиите става все по-слаб, а задушливият аромат на загинали тела избледнява. Обличаш униформа, която не е твоя собствена и белезите от преживяното са залечени. Наоколо цари коварна тишина, която запълваш с ежедневни занимания и ползи.

В творбата „Бивалици“ на Вера Мутафчиева има моменти, които е недопустимо да бъдат анализирани – те трябва просто да се прочетат. Такова е описанието на събитията след бомбардировката над София на 10 януари 1944 г., както и бягството на оставилите града хора; споменаването за домашната прислужница Наста; шокиращата среща с първоначалните части на Червената армия във Велико Търново. Сред тези произведения попада и разказаното - истинска поема относно красотата и мелодичността на френския език, научена благодарение на магьосника-преподавател Андре Жирар. "Признавам: той беше моят единствен учител в филологията." Авторката продължава със самопризнание как десетилетия наред печели прехраната си “като подрежда думи в изречения”, но смята, че без обучението при Андре Жирар нямаше да може така майсторски да използва родния си език.

Споделям го тихо: Вера Мутафчиева не следва шаблони – особено ако те касаят само един модел. Тя може дълго време да носи два модела едновременно стига те взаимно да поставят под въпрос себе си. Както показват опитът й – между несигурността в житейските ситуации и яснотата в собствените й истини; между реалности и измислици в литературата; между историческите монографии и романите за история или съвремие. Разбира се, щом ги забележи, тя умело комбинира тези двойки идеи – например смъртта на Сталин като обществена действителност прелива в личната радост от раждането на двете й дъщери или художествени небивалици преминават през реалните обстоятелства от живота.