Нашенци. Избрани разкази

Тези текстове са написани в периода от 1933 до 1940 година и се публикуваха като добавки към един столичен вестник (в. "Зора" - бележка на редактора). Ограниченията, които все още съществуват в долните нива на нашата журналистика, не им позволиха да се развият напълно, затова останаха малки и донякъде незавършени. Независимо дали става въпрос за разкази или фейлетони – оставяме на експертите да преценят. Въпреки многобройните си недостатъци, те продължават да бъдат търсени от читателите, което не е особено похвално за тях.

Може би обаче представляват верни картини от онова време с доза хумор. Според казаното народите наподобяват деца – те не желаят морални поуки, а искат да достигнат до истината чрез развлечения. Също така твърдят, че ако сатирата е хирургически инструмент, то хуморът е „сладкият мехлем“ за раната. Ако това е вярно, можем само да се надяваме този сладък мехлем да бъде произведен масово и достъпен навсякъде, защото у нас има много недоизлекувани проблеми.
Чудомир