Писма от Голо бърдо/ Чудомир

"... Искам да ви кажа нещо, господин агроном – работата никога не свършва! Миналата година написах "статията" за кмета и той се разгневи, докато попът просто се разсмея. После в следващия брой, когато писах за попа, кметът пък се смя до сълзи, а попът беше ядосан. След това дядо Лулчо - куриерът, лесничеят, кантонерът, секретарят на бирника, бръснарят, фелдшерът и зъболекарят също ми се скараха... С две думи – почти всички.

Сега обаче казвате, че сте прочели всичките тези статии с интерес и когато излезе "Вегетарианецът", вие ми се разсърдихте. Защо трябва да си разваляте спокойствието за такива дребни неща? В една статия с участието на Лъжлив Съби може ли да вярвате на всичко? Повечето от историите са негови измислици. Аз самият му нямам доверие; какво остава за вас като образован човек?

На онзи ден пак ме прати при него за зелен хайвер:

- Ох Русия! Когато бях градинар там видях тикви колкото бъчви. Отрязаха я и натовариха на колата с два чифта волове. Струпаха я под навеса и пробиха дупка в нея; мушнаха вътре малко прасенце и после запечатаха дупката. Прасенцето живее там вътре в тиквата и хапва ту сала, ту семки или даже месо от растителната кухня… На Коледа разрязват тиквата и излиза един голям шопар!

Така че лъже този мъж безспорно – не му вярвайте! Ако аз бях агроном като вас със знания по суровоядство щях веднага да усетя истината; но тъй като съм простосмъртен човек направих грешка!"