Нашенци. Избрани разкази - тв.к.

Тези текстове са създадени между 1933 и 1940 година. Те бяха публикувани като допълнителни страници на един столичен вестник (в. "Зора" - бележка от редактора). Ограниченото пространство, което все още доминира в долните нива на нашата преса, не им позволи да се развият напълно, затова останаха малки и донякъде незавършени. Независимо дали става въпрос за разкази, фейлетони или нещо различно – това е работа за специалистите да решат. Въпреки многобройните си недостатъци те продължават да привлекат интереса на читателите, което не говори особено добре за тях.

Може би обаче представляват истински картини от онова време, подправени с доза хумор. Считат се народите за подобни на деца – те не желаят морални поуки, а искат да достигнат до истини чрез забавление. Освен това казват, че ако сатирата е хирургически инструмент, то хуморът служи като „сладък мехлем“ за раната. Ако действително е така, остава само да се надяваме този сладък мехлем да бъде произвеждан масово и достъпен навсякъде около нас, тъй като у нас има още много болки нуждаещи се от лечение.
Чудомир