Войната на таралежите. Васко да Гама от село Рупча. Дневникът на Асен Газурков/ тв.к.

Ние бяхме наричани „Децата на Братя Мормареви” – Вихра, Наско, Кънчо и Митко. Единственото сравнение, което ми идва наум, е с „Децата на Лейтенант Шмидт”. Макар че не сме идентични с тях, бащите ни определено приличат на техните родители Илф и Петров. Мориц и Марко обединяват имената си в едно – "Мормареви", използвайки първите три букви от всяко име. Вероятно термина „Братя” произлиза от Братя Грим. Мориц Йомтов е роден през 1921 г. в София и е десет години по-голям от Марко Стойчев, който произхожда от Варна, но винаги е живял в столицата. Мориц завършва Американския колеж и учи химия, а Марко специализира английска филология.

Съдбата ги събира през 1953 година в Българското национално радио – редакция "Предавания за чужбина". Там Мориц вече има опит като стар журналист, докато Марко току-що започва кариерата си. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те стават неразривен творчески дует и работят почти ежедневно заедно.

Как протича писането им? Всеки следобед се събират в кухнята на дома на Мориц на ул.”Шипка”, където нямат друг избор за място да се срещнат; играят американски белот и обсъждат идеи докато разпределят картите си. Това продължава близо четиридесет години - написали са около четиридесет сценария и новели, множество фейлетони и скечове, както и няколко романа. Редуват се при машинописа така умело, че трудно може да бъде установено кой какво точно е написал.

И още един интересен факт: двамата споделят страст към кашкавала – особено сорта „Балкански”, често стигайки до консумацията му цели глави наведнъж! Спорове между тях никога не са възниквали; вместо това те винаги намирали повод за шеги независимо от ситуацията.

А какъв беше животът им извън писането? Мориц бе изключителен учен с рядък талант; владееше отлично английски език освен френски , немски и руски — професор по биохимия със статут легенда сред студентите си . Дълго време заемаше важни позиции във Федерацията на европейските биохимически дружества , а също така бе генерален секретар там .

От своя страна , Марко прекарал петнадесет години като главен редактор в списание “Хумор и забавление” пред Радиото . През 1968 г., след политическите събития в Чехословакия бил уволнен ; познавайки погледа му върху властовите структури , мога само да потвърдя правомерността му . Тогава той се прибрал у дома заплакан (аз бях осемгодишен) попита ме дали ще чувствам срам ако стане хамалин .

Но верни приятели помогнали навреме да намери работа във сферата рекламиране . Реабилитиран през 1971 година , той постъпил във Филмовата редакция към БНТ ; многобройните проекти минавали под ръководството му включително известния сериал “Капитан Петко Войвода”.

В допълнение към всичките тези занимания , Маркo активно участваше Световната асоциация за детско кино (Сифеж), основана тогава Париж ; два последователни мандати бил избран заместник председател а после предложили него председателство но отказал защото решил напусне всички ангажименти.

Не можем да пропуснем компанията им ! През целият си живот двамата общуваха задружно с видими личности като Анжел Вагенщайн или Барух Шамлиев например : семействота организирали редовни срещи всяка седмица при ротационнен принцип

Животът понякога носеше жестоки съдби — болест отключила раков процес у морц самият баща ми тръгнал по този път затова не знам дали ще дочака публикуването тази книга … И двама пушачи безспорно !

Забелязвам го просто така няма морализаторска нагласа .. Вместо заключение аз предпочитах предговор споменаването изданието фейлетоните свои произведения отпечатани пред три години .

Извинете финален фейлетон онези дни разкриващи истинската им природа ... Защото братята Мормареви несъмнено били хумористи най-вече над всичките роли които изпълнявали.