Три ранни разказа

Младият и амбициозен писател Джером Дейвид Селинджър си поставя изключително високи цели още в началото на своята кариера. Той е изпълнен с желание да публикува първите си разкази в списание The New Yorker, което смята за върха на американската литература. Въпреки това, неговата мечта ще остане неосъществена за дълги години и през времето на една световна война. The New Yorker, известно със своите строги литературни стандарти, не е готово да приеме този млад автор с циничен поглед към света и страст към жаргонния диалог. Въпреки трудностите обаче, други списания бързо оценяват неговия талант - свеж глас в период на глобално напрежение. През 1940 година списание Story, уважавано издание специализирано в късия разказ, става първото място, което отпечатва името Дж. Д. Селинджър и неговия разказ „Младежи”, който предлага интересен поглед върху живота на нюйоркските безделници чрез разговор между двама млади хора по почти абсурден начин. След него следва историята „Иди да видиш Еди”, публикувана в University of Kansas City Review; тя разглежда как антипатичният главен герой натиска една млада жена да се срещне с човек на име Еди и включва неразказана сюжетна линия - стил често използван от Хемингуей. Четири години по-късно, когато военните преживявания вече са част от миналото му, разказът „От веднъж седмично не се умира” отново вижда бял свят в Story. На пръв поглед той описва опитите на един мобилизиран войник да съобщи на старата си леля за заминаването си за фронта; обаче някои читатели могат да интерпретират сюжета като метафора за подготовката на семейството му да посрещне възможността за загуба във войната. Антологията "Три ранни разказа" (илюстрирана) представлява първата законно публикувана книга на Дж.Д.Селинджър след повече от половин век насам и е гордо представена от Devault-Graves Digital Editions - издателство с фокус върху повторното отпечатване на значими произведения от американската литература.