По-горе билото, майстори! Сиймор: Запознаване

Много хора на моята възраст и с подобен доход, които записват спомени за починалите си братя в своите дневници, изобщо не се затрудняват да предоставят дати или информация за местоположението им. Нямат никакво желание за сътрудничество. Аз обаче реших да не допусна това да ми се случи. Днес е четвъртък и отново седя на своя неудобен стол.

Часът е един без четвърт след полунощ, а аз съм тук от десет часа насам, опитвайки се да намеря начин да представя Сиймор като Атлет и Играч, без да ядосвам онези, които презират спорта. И ме ужасява мисълта, че може би ще трябва първо да се извина пред тях. На всичкото отгоре все пак принадлежим към английската катедра, където двама членове са на път да станат модерни поети с утвърден стил; трети – литературен критик – е много известен сред академиците тук по Източното крайбрежие и има впечатляваща репутация сред специалистите по Мелвил. Тези троица (които явно много ценят мен) тъкмо в разгара на бейзболните мачове непрекъснато скачат към телевизора с бутилка студена бира така, че всички ги виждат. За съжаление малкото камъче с бръшлян, което хвърлям в техния двор няма как толкова сериозно да навреди - просто защото го правя от стъклената си къща. Аз самият съм запален фен на бейзбола още от детството си и нямам никакви колебания относно факта, че мозъкът ми съдържа области подобни на клетка за птици със стари спортни страници.

Наистина смятам (според мен това важи за отношенията между читателя и писателя), че една от причините години наред активно присъствах в радиоефир беше именно способността ми да разказвам какво правят момчетата Уейнър или колко пъти Коб краде трета база през 1921 г., когато само две годинки бях - тези истории определено привличаха вниманието им. Все още ли приемам всичко твърде лично? Все още ли не мога да приема спомените за младешките следобеди прекарани зад третата база "Поло Граундс", избягвайки реалността? Не вярвам.

Може би частично причината е фактът, че вече съм на четиридесет години и времето настъпва позастарелите писатели най-накрая трябваше доброволно да напуснат терена... Знам защо изпитвам несигурност при представянето на Естета като Атлет: имаше едно изключително умно момче Къртис Колфийлд – той работеше с нас в радиостанцията и загина при десант в Тихия океан. Един следобед играехме футбол с него и Сиймор в Централ Парк; помня как той хвърля топката сякаш беше непохватен - точно както бих казал „като момиче“. Спомням си ясно лицето на Сиймор докато чуваше подигравателния ми смях...

Да го кажа направо: Сиймор обожаваше игрите независимо дали външни или вътрешни; понякога бе удивителен играч но друг път просто ужасен – почти никога не заемаше междинната позиция... Преди няколко години сестра ми Франи каза ,че нейният раннен спомен включва момент когато лежала в плетена люлка (вероятно като инфанта) наблюдавайки как Сиймор играе пинг-понг във всекидневната… Вероятно става дума именно за старото креватче върху колела което я возело навсякъде из апартамента…

Не е невъзможно тя действително da e гледала нашия мач! А този незапомнен противник можех спокойно аз самият! Докато играех срещу него губех всякакъв цвят… От другата страна сякаш стоеше сама Майка Кали — многоръка усмихната фигура която абсолютно не й пукаше кой печели…

Сиймори удряше топката веднага щом му я подадеш- отправял удар то пласиращия враговете до далечните кутии зад дивана....