Коломбър

Към белия кит на капитан Ахав, снарка, преследван от десеторката на Луис Карол и Наутилус на капитан Немо, се добавя още едно подводно литературно чудо: коломбърът на капитан Стефано Рой, представен тук от италианския разказвач Дино Будзати (1906–1972). Освен състезанието за коломбъра, книгата предлага нестандартна перспектива върху отношенията между кучета и любов, костюми и катастрофи, светци и балони. Темите обхващат Айфеловата кула в контекста на Вавилонската кула, архитектурата спрямо Лукавия, Манхатънското Парк авеню и вярата. Сред другите интересни елементи са алтернативни версии за произхода на света и финала на Студената война; напрегнато нощно преследване из лунапарк; риторично упражнение пред злонамерени слушатели; портрети на светец и репортажи от ада... Книгата съдържа четиресет и три разказа плюс една новела за невероятното. „И аз като Волтер смятам – казва Будзати – че всеки литературен жанр е приемлив освен скучния.“

В ПРЕСАТА

Борхес, който открито възхвалява шедьовъра на Будзати "Татарската пустиня", отбелязва как е лесно да познаваме класиката от миналото, но много по-трудно е да я идентифицираме сред съвременниците си - някои от които вероятно ще бъдат забравени от бъдещите поколения. Според Борхес един такъв автор може би е именно Дино Будзати със своите многобройни истории изпълнени с тревога и магичност.

От жанр в жанр Budzati демонстрира постоянна магия чрез своеобразното си литератруро жонглиране. При среща с неговото творчество човек трябва да знае кой омагьосан свят стъпва - италианският майстор не познава граници в разбиването на реалността.

Дино Будзати използва парадокси та провокации при абсурда; той черпи вдъхновение от символизма и метафората във фантастичното с цел да ни уплаши или предупреди - показвайки ни че действителността често крие тъмните страни нашето съществуване.

Разказите му почти винаги започват с обикновено събитие… Но след това той успява да внесе тревожност така убедително ,че читателят бива увлечен безпроблемно между реалност ии фантастика.

Малцина писатели през ХХ век притежават толкова дълбочина относно теми като отчуждение или самота както него.

Често се споменава влиянието нa Кафка у Будзати – истина е ,че творчеството му носи отпечатъкот флирт със символизъм ии сюреализъм . Обаче важното отличие e отсъствито нa типичната паранойя присъща за Кафка- затова ужасът идохумора при Budzati могадo бутиганидигностирани оза мнямо-

В разказитe му винаги има герой който чака или очаквано голямо действие(бурята)се бавии протича докато персонажитепотопяват синатрпчивост.... Малко произведения достигат до подобна задълбочена ангажираност както романът Татарска пустиняя его сборницим Шейсет Разказаи Коломбър..