Адамовото ребро

Една жена решава да следва сърцето си, което неизменно се конфронтира с обществените норми. Тя е независима в професионалния си живот като адвокат, но истинската й страст е писането. В своята книга тя разказва историята на любовта между Тинка и Войдан, които преди сто години се борят със собствените си чувства. Тинка е омъжена за мъж, който е приятел на Войдан. Разказаната от нея история я кара да преосмисли личния си живот и интимните отношения. Жената има връзки с различни мъже, но избягва сериозната ангажираност, тъй като не вярва в любовта. Може би сега ще осъзнае наличието на мъж до себе си, който я обича и че може да изживее така желаната и все пак отхвърляна любов.

Оливера Николова проучва деликатната граница между страданието и щастието; нуждата от близост или самота; способността да разпознаеш любовта дори когато тя едва започва или остава скрита в ежедневието.

Този роман не старат само за Жена – Ева, създадена от реброто на Адам; той разглежда темите за жените и любовта, за привързаността и притежаването както и проверката на чувствата... Някои чувства могат да останат безрезултатни, докато други водят много далеч...

Темата за взаимоотношенията между мъжа и жената е представена по уникален начин. Авторката паралелно развива две истории – едната през началото на ХХ век, а другата – към края му; те са сплетени помежду си чрез нейни лични спомени. Оливера Николова майсторски описва променящия се характер на любовното чувство в непрекъснато търсене - понякога то представлява просто биологична зависимост между двама души, понякога заблуда или самоизтезание; често това желание произтича от необходимост всеки човек да бъде обичан или опити за имитиране на вече познати любови - дори моментът пред голямото питане защо някой изпитвал обич би искал да изчезне от живота на другия...