Сказания за Ибн Пайко

Една от забележителните сгради в Скопие е Домът на Ибн Пайко, разположен близо до известния Камен мост над река Вардар. Ибн Пайко приел исляма, но след неговата смърт местните жители успели да организират християнско погребение за него.

Македонската авторка Оливера Николова изгражда образа на прочутия скопски гражданин от XV-XVI век чрез съдбите на тримата основни персонажи в романа - Ибн Пайко, Ибн Байко и Ибн Тайко. Тази творба разглежда оцеляването на християните под османска власт и различните проявления на добротата и любовта.

Ибн Пайко е уважаван занаятчия, който изработва медни и сребърни изделия, а също така защитава интересите на християните пред османските власти. Неговата съпруга Калия влиза в манастир веднага след като той е принуден да стане мюсюлманин, за да демонстрира лоялността си към управляващите.

Ибн Байко е хитроумен човек, който се жени за смелата Тодора с надеждата да постигне обществен статус, но през целия си живот непрекъснато среща нови предизвикателства.

Ибн Тайко работи като рибар и лечител. Той пристига в града търсейки своята истинска любов и я открива в лицето на туркинята Хатидже; поради нея решава да промени религията си.

Историите за всеки един от тримата постепенно достигат до хората – първо сред градските квартали, после извън тях и най-накрая до цяла Румелия.

Въпреки че „Сказания за Ибн Пайко“ представлява исторически роман със силно развит образ на Скопие между XV и XVI век, той всъщност разказва истории за човешките съдби и страдания, желания и любов както сред мюсюлмани, така и среди християни по това време. Книгата акцентира върху влиянието на чуждите култури върху междучовешките отношения или пък представя една напълно актуална история въпреки историческата обстановка.