Български дневник. Том 2 (1881-1884)

Този обширен дневник предлага впечатляваща картина на българското общество – цветна, свежа и разнообразна. Той е наситен с деликатни наблюдения, блестящ хумор или сарказъм, а също така съдържа впечатления от Балканите и портрети на значими или интересни личности, които са изигравали роля в политическия, социалния и културния живот. Днес не можем да възстановим автентичния образ на близкото минало без този богат ресурс от малки и големи факти, които точно предават нравите, представите и душевността на обществото ни – общество подложено на бърза промяна и загуба, особено в определени свои "байганювски" проявления.

Иречек не е професионален белетрист или психолог, но благодарение на своята интуиция и опит в западните страни (посетил е Германия, Франция и Италия) успява с остро око да улови всичко уникално около себе си. С кратки думи той ни разказва за това какво го заобикаля; заразява ни със смеха си или трогва с разочарованията си и искреното си възмущение. Дневникът остава занимателно четиво дори днес – като поетична или историческа хроника; той предоставя удоволствие и знания чрез много аспекти - било то временно изчезнали факти с историческа стойност или символично значение, било пък устойчиви черти на българските добродетели и недостатъци.

– Проф. Михаил Арнаудов, „Църковен вестник“, 1954 г.