Български дневник. Том 1 (1879-1881)

„Българският дневник“ на Иречек документира ежедневно, в продължение на пет години, всички събития и преживявания от живота му в подножието на Витоша по време на изграждането на новата българска държава и формирането на културния облик на столицата. Както в калейдоскоп, пред нас преминават разнообразни сцени – тревожните проблеми от онова време, важни политически и обществени събития, както и комични ситуации, които често разкриват характерите и нравите. Най-забележителни за нас днес са описанията на множество личности, играли значителна роля в политическия и културния живот. Сред тях се появяват министри, дипломати, депутати, офицери и други видни фигури - хора с влияние върху общественото мнение и медиите.

Иречек наблюдава тези известни герои от деня; той набързо очертава техните силуети и характеристики – признава качествата им или ги критикува с остроумие или явно презрение. Този легион от лица включва някои исторически личности с lasting impact and others that fade into obscurity. Представени са ни със своите отличителни черти: княз Александър, Марко Балабанов, Тодор Бурмов и много други значими фигури.

В самия дневник откриваме първи опити за портрети сред които са изобразени видни духовници като Екзарх Йосиф. Интересно е да отбележим как именно тези последователности показват положително отношение към повечето от лицата - благоприятна оценка за характера им. Например Симеон Варненски е описан така: „Проведохме дълъг разговор: добър човек – суховат но висок; прозорливостта му е забележима; интелигентен филантроп с приятен глас – отличен оратор.“