История на българите с поправки и добавки от самия автор

Преди около 140 години, младият чешки учен Константин Иречек съставя „История на българите“, която през началото на 1876 г. излиза едновременно на чешки и немски език. Скоро след това се появяват два руски превода – единият от Ф. К. Брун и В. Н. Палаузов в Одеса, а другият е дело на проф. Яковлев във Варшава. След няколко години, през 1886 г., Райнов и Бояджиев публикуват българския превод в Търново, а унгарският превод от Р. Майер излиза през 1889 г. Така, в контекста на важните политически събития като Априлското въстание, епопеята на Ботев и Руско-турската освободителна война, както и по-късни значими моменти от историята на България – когато българският въпрос става един от най-съществените за Балканите – нашата страна вече разполага с написана научна история на различни езици. Това предоставя силна подкрепа за българската кауза чрез историческата дисциплина и подчертава значимостта на Иречековата работа „История на българите“. Новата история на България неизменно е свързана с тази книга и нейния автор.