Гласовете на българския диаболизъм
| Издателство: | Парадигма |
| Брой страници: | 258 |
| Година на издаване: | 2018 |
| Дата на издаване: | 2018-05-29 |
| ISBN: | 9789543263400 |
| SKU: | 97688290000 |
| Размери: | 16x23 |
| Тегло: | 427 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 8.18 € |
Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм" съдържа текстове, представени на конференция със същото име, проведена на 2 и 3 декември 2016 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Този интересен научен проект е организиран от млада група изследователи и представлява първия целенасочен опит за систематично проучване на явлението „български диаболизъм".
В сборника са включени статии както от утвърдени специалисти в литературата (като проф. Валери Стефанов, проф. Миглена Николчина, проф. Николай Аретов и доц. Огнян Ковачев), така и творби на докторанти, които завършват своите дисертации. В тези текстове се разглеждат различни проблематики - критическа онтология (от В. Стефанов) и интелектуална история (от М. Николчина). Особено ценна е статията на Огнян Ковачев с заглавие „Изграждане на неяснота, неопределеност и несигурност в диаболистичната проза на Владимир Полянов и Георги Райчев", където произведенията на тези автори са поставени в контекста на световната литература и теориите за възвишеното.
Интересна интерпретация относно понятието „диаболизъм" предлага диалогичната статия на Дарин Тенев под заглавие „Моделиране на мрака". Повечето статии анализират конкретни произведения свързани с темата за диаболизма; значителна част от тях предоставят задълбочено прочитане именно върху творчеството на Владимир Полянов - приносните трудове включват статиите за драмата му „Бройка" от Николай Аретов, анализа по романа "Вик" от Венцислав Шолце, коментара над повестта "Детето" от Яница Радева и разказа "Ерих Райтерер", разгледан от Христина Теодосиева.
Основната идея зад този сборник а също така предшествалата го конференция предполага убеждението, че диаболизмът не трябва да бъде възприеман само като архивирана литературна история без живот - той остава актуален като интелектуално предизвикателство за преосмисляне как миналото влияе върху настоящето ни литературно поле. Значимостта му е аргументирана в колективния труд “Трите лица на Светослав Минков”, написан от Десислава Узунова, Владимир Полеганов и Александър Христов... Тази работа служи като миниатюрен модел за целия сборник - комбинирайки теория с литературна история чрез любов към писменото слово със стремеж то да продължи да живее сред новите контексти.
„Гласовете на българския диаболизъм” показва как интересът към миналото може успешно да се свърже с ангажиментa към настоящето; той демонстрира как литературното наследство продължава своето развитие в културното пространство чрез четене, преосмисляне и адаптиране.
Доц. д-р Бойко Пенчев