Самотни илюзии. Литературни приписки

Третата книга на Димитър Бечев, озаглавена „Самотни илюзии”, притежава поне две забележителни характеристики. Първо, тя представлява литературно-критически анализ, който самият автор описва като литературни приписки. Това ни отправя към традицията на каноничната старобългарска литература, в която не е било обичайно да се показва лицето на автора или изобщо да има такъв; вместо това се е следвал т.нар. литературен етикет.

В страниците на „Самотни илюзии”, които са малко над 200, читателят ще открие интерпретации от страна на Бечев относно писатели като Димитър Яръмов – за когото той носи дълбоки чувства още от времето си в Пловдивския университет. В този град, под влиянието на настоящия доцент по теория на литературата Атанас Бучков, Митко Бечев първи навлиза в света на Яръмов и Атанас Теодоров и превръща тази страст в основа за своята дипломна работа.

Пловдив оставя траен отпечатък върху творческия път на автора и с друга публикация – „И потопен в мастилото на здрача”. Този текст предлага литературно-критически поглед върху големия лирик Добромир Тонев и също така е вдъхновен от срещите им покрай банковите клонове близо до университета в града.