Литературният сказ и проявите му в българската проза

Изследването разглежда как писменото слово може да създаде "илюзия" за устно изразяване и потенциалните положителни резултати от този процес. Книгата свързва теоретичния аспект с историческите обяснения на сказа, разкривайки механизмите на неговото литературноисторическо развитие. Тя подчертава логиката зад възникването и оформянето му, както и забележителните прояви в прозата на Чудомир, а също така и съвременните му върхови изрази в творбите на Николай Хайтов и Йордан Радичков. Изследването е успешен опит да се демонстрира значението на "сказа" като повествователна техника и неговото значение като категория в науката за narratology.