Мечка страх

Тези стихотворения се стремят да изразят неизразимото. Те предизвикват натрупаното мълчание да проговори и отекват сами в себе си, позволявайки ни да ги възприемем без допълнителни обяснения. Вместо да се разширяват навън, те натрупват емоции вътре и избухват като имплозии. Вътре в основните частици на материята, които съществуват едновременно навсякъде и никъде, тъй като всъщност представляват енергия. Не могат да бъдат уловени от аналитичния ум, а само от освободеното шесто чувство. Тези творби не търсят читатели с цел убеждаване в свои истини; подобно на гладкия камък, който не желае ничий поглед – просто съществува. Както казва Карл Сандбърг: поезията е дневник на морско животно, което живее на сушата и мечтае за полет.

Имам чувството, че поетът Марин Бодаков все повече се дистанцира от нас. И именно чрез това свое дистанциране той ни привлича след себе си към неизвестното място, където върви – там няма пътни знаци.

Александър Шурбанов