Неделята, която беше в понеделник

**РЕЦИДИВИСТКА**

Неочаквана нежност се разлива из вените. Тя ще отмине. В предишния си живот Ана Каренина беше тя, но сега не е така!

Сега тя купува прежда и кукички, за да плете и да запълни скуката в гърдите си вместо сърце.

Дори ако Бог реши да тръгне пръв точно в неделя, тя вече знае как да се разделя без болка.

Тя усвои умението да върви през есента, но без радост или тревоги. Без тъга.

Забелязва всичко около себе си, но никак не й е важно с какви очи го прави. Научила е дори болката да не я боли.

Но проклетата нежност я пронизва – чак до петите ѝ. От тук нататък неизбежно идва влакът.

*******

**МУЗИКА**

Не смятам, че това е божествено послание. Записвам само фактическите обстоятелства: на осмия етаж валеше сняг, докато на другите нива не валеше нищо. Приемам тази белота лично като присъда; защото когато съм украсила смъртта по такъв начин, съм взела красотата от живота. Когато провесих погрознялия му вид през осмия етаж с надеждата той да забележи личния снеговалеж, моят живот светна сред бялото.

Тази успокояваща светлина ме държа будна чак до юни. На осмия етаж звучи Шопен.

Какъв красив живот! Сега ще го целуна!