Саги за кралете на Севера; т.1

С това издание българските читатели най-накрая имат възможността да се запознаят със славните северни саги в превод, който е направен директно от оригинала. Авторът на тези произведения е Снуре Стюрлюсон (1179 - 1241), забележителна личност за своето време. Произхождащ от стар и влиятелен исландски род, той бил заможен и активно участвал в политиката, което му струвало живота. Въпреки че неговите материални дела не са създали вечната му слава, като образован човек той се утвърдил като един от известните скалдове и автор на редица "исторически" предания, записани по разкази или стари хроники. Вероятно именно той е написал и прозаичната част на “Младшата Еда”, която представлява основен източник за изучаване на скандинавската митология.

Този сборник от саги носи заглавие “Земният кръг”. Идеята за Земята като кръгла форма съответства на древните описания на света. Освен това названието подчертава амбицията на автора да обхване цялостната история на света. Всъщност Снуре владее много информация, но тя е ограничена до близката история на Средновековна Скандинавия. Затова “Земният кръг” всъщност обхваща само Северна Европа: Исландия, Швеция, Норвегия, Дания, Шотландия, Англия и Ирландия - геополитическата реалност по онова време.

В творбите на Снуре можем да намерим интересни примери за представяне както на антропогонични концепции (за произхода на човека), така и социогонични идеи (за произхода na обществото). Например една жена преди да роди син сънува гигантско дърво; долната част е червена, средната зелена а короната бяла. Образът напомня традиционното тричастно схематично разбиране за Космоса; освен това цветовете символизират социално-идеологически аспекти.

Основният въпрос тук е доколко сагите от цикълa "Земният кръг" могат да бъдат класифицирани като исторически жанр. На пръв поглед те съдържат множество детайли - имена, места и събития - които изглеждат достоверни според разказите нa Снуре. Много изследователи свързват данните в тях с истински исторически личности и събития в опитите си за реконструкция nа миналото. Все пак значителна част от историите за северните крале следва определението квазиисторически описания /както го интерпретират В.Иванов и В.Топоров/. Читателят вероятно ще изпита трудности при навигацията през многобройните имена в генеалогичните линии; изброяването до девето коляно може да няма значение днес., Но през времето нa Снуре такива генеалогии били важни - те легитимизирали властта нa кралете i ярловете почти толкова силно колкото техните собствени подвизи.