Саги за кралете на Севера; т.1

С това издание българските читатели най-накрая получават възможността да се запознаят със знаменитите северни саги, преведени директно от оригинала. Автор на тези произведения е Снуре Стюрлюсон (1179 – 1241), който бил значима личност за своето време. Той произхождал от стар и влиятелен исландски род, притежавал богатство и активно участвал в политиката, което в крайна сметка му струвало живота. Въпреки това, неговата вечна слава не идва от тленните дела. Като образован човек той бил известен скалд и автор на множество "исторически" предания, записани по разкази или стари хроники; вероятно е също така написал прозаичната част на “Младшата Еда”, един от основните ни източници за изучаване на скандинавската митология.

Заглавието на този сборник саги е “Земният кръг”. Идеята за Земята като кръгла форма кореспондира с древните представи за географията. Освен това името отражава амбицията на автора да обхване цялостната история на света. Всъщност Снуре владее огромно количество информация, но тя се ограничава до близката история на Средновековна Скандинавия. Затова "Земният кръг" всъщност включва само Северна Европа: Исландия, Швеция, Норвегия, Дания, Шотландия, Англия и Ирландия – геополитическата картина от онези времена.

В творбите на Снуре можем да намерим интересни примери относно моделирането на антропогонични и социогонични идеи. Например една жена мечтае за голямо дърво преди да роди син; долната част е червена, средата зелена а короната бяла. Образът на световното дърво често символизира тричастната структура на Космоса; тук обаче към него добавяме цветови кодове обозначаващи социално-идеологически реалности.

Основният въпрос остава доколко сагите от цикълa “Земният кръг” могат да бъдат считани за исторически жанр. На пръв поглед те съдържат толкова много детайли (имена, места и събития), че изглежда няма съмнение относно достоверността им според Снуре. Много изследователи свързват данните в тях с исторически личности и факти - използвайки ги при реконструкцията на историята си. Все пак трябва да се отбележи колко драстично квазиисторическите описания доминират в повествованията за северните крале (както посочват Вл.Аванцов и В.Топоров). За модерния читател изброяването до девето коляно изглежда безсмислено; но през времето когато живее Снуре генеалогичните линии играят важна роля – те легитимират правото над власт у кралете както техните собствени подвизи.