Падението на Нуменор

Дж. Р. Р. Толкин представя Втората епоха на Средната земя като „мрачни времена, за които малко се знае (или трябва да бъде известно)“. През дългите години читателите можеха единствено да се наслаждават на мимолетните намеци, разпръснати из страниците на „Властелинът на пръстените“ и неговите приложения, където са описани събития като създаването на Всевластните Пръстени, изграждането на Барад-дур и възходът на Саурон, както и Последния съюз между елфи и хора.

По-подробна информация започва да излиза едва след публикуването от Кристофър Толкин на „Силмарилион“ след смъртта на баща му. Макар основната част от книгата да обхваща Първата епоха, в края й има два текста за възхода и падението на остров Нуменор. Този остров е изплувал от водите на Великото море и бил предоставен за население с благодарност към хората от Средната земя за помощта им в победата над Моргот с Валарите и елфите. Нуменор става център на богатство и влияние; обаче с увеличаването силата му посято било семето на тяхното унищожение, което достига своя връх при Последния съюз.

Допълнителна информация относно Втората епоха била публикувана впоследствие в сборника „Недовършени предания“ а също така във дванайсеттомната поредица „История на Средната земя“, редактирана от Кристофър Толкин, която включва различни текстове и чернови.

Следвайки хронологията от приложението "Сказание за годините" към „Властелинът на пръстените“, редакторът Брайън Сибли успява да компилира нова хроника за Втората епоха в един том, използвайки главно словата сами́ят Толкин , допълнена с нови акварели и моливни рисунки от Алън Лий.