Падането на Гондолин

В преданието „Падането на Гондолин“ се срещат две от най-силните сили в света. От едната страна стои Моргот, олицетворение на абсолютното зло, който не се проявява физически в историята, но управлява могъща армия от крепостта си Ангбанд. Срещу него е Улмо – вторият по сила след Манве, ръководителя на Валарите; той е известен като Властелин на водите във всички морета и реки под небесата. Улмо работи тайно в Средната земя, за да помогне на елфите Нолдори, сред които са Хурин и Турин Турамбар.

Град Гондолин играе ключова роля в конфликта между боговете – той е великолепен и невидим за враговете си. Построен и населяван от Нолдори, тези елфи някога са живели в страната на боговете Валинор, но избягали там след бунт срещу тяхната власт. Моргот изпитва страх и омраза към краля Тургон от Гондолин, но напразно търси пътя към този магичен град.

В сюжета влиза Туор - братовчедът на Турин и агент на плановете на Улмо. Под внимателния поглед на морския бог Туор предприема опасно пътешествие към Гондолин; един ден той вижда самия Улмо над бурните океански вълни. В града Туор става важна фигура – ожени се за дъщерята Идрил и те раждат син Еарендел, чийто бъдещи подвизи са предсказани от Улмо.

Накрая настъпва страшният момент: чрез предателство Моргот получава информацията необходима му за опустошително нападение върху града с Балрози, дракони и множество орки. Легендата завършва с бягството на Туор, Идрил и техния син Еарендел към ново приключение – Легендата за Еарендел; Толкин никога не я написва изцяло, но открития относно нея могат да бъдат намерени в тази книга.

След представянето „Берен и Лутиен“, Кристофър Толкин прилага същия метод "история в развитие" при подготовката этого издание „Падането на Гондолин“. Според Дж. Р. Р. Толкин това представлява „първата истинска история” от въображаемия свят and наред с “Берен и Лутиен” а също така “Децата На Хурин”, я счита за една от трите “Велики легенди” от Древните дни.