Берен и Лутиен

Историята на Берен и Лутиен играе ключова роля в развитието на „Силмарилион“ – митовете и легендите, свързани с Първата епоха на света, създадени от Дж. Р. Р. Толкин. Той се връща от Франция след битката при Сома в края на 1916 г. и написва тази история през следващата година.

Основна тема в разказа е съдбата, която затруднява любовта между Берен и Лутиен – тъй като Берен е смъртен човек, а Лутиен е безсмъртна елфическа принцеса. Нейният баща, могъщ елфически владетел, не одобрява Берен и му поставя невъзможно предизвикателство за да може да спечели ръката й. Това представлява основната част от легендата; тя води до героичния опит на двамата да откраднат Силмарила от най-могъщото зло същество – Мелкор, известен още като Моргот Черния враг.

В това издание Кристофър Толкин се опитва да извлече историята за Берен и Лутиен от по-голямото произведение, където тя присъства; обаче самият мит претърпява изменения и изгражда нови взаимовръзки с общия сюжет. За да демонстрира част от процеса на развитие на тази Велика легенда за Средната земя през годините, той представя историята с думи на баща си — първо в оригиналната й версия, а после чрез откъси в проза и стихотворения от по-късни текстове, които показват изменящия се замисъл. Впечатлявайки читателя със своето комбинирано представяне за първи път, те разкриват както важни събитийни аспекти така и повествувателни детайли относно легендата, които впоследствие са били забравени.