Пленени от спомена

Книгата на Павел Павлов, озаглавена "Пленени от спомена", заема важно място в неговия творчески път като театрален и литературен артист. Тя съдържа не само спомени за известни фигури от българския театър и кино, с които е имал честта да работи и среща, но също така представлява размисъл, разговор със себе си и оценка на собствената му съдба като творец, дарен от Бога с талант и щедро сърце. Искреността и топлината на тази лична изповед особено се проявяват в страниците, посветени на неговия учител проф. д-р Кръстьо Мирски. Наистина той посвещава много години на театралното изкуство, което става негова професионална страст. Неговите постановки както в столицата, така и в провинцията – включително телевизионните му проекти, където той е един от първопроходците – рано осъзнали ползите от широка аудитория и техническите възможности за визуално представяне, утвърдиха името му сред почитателите на Мелпомена. С тази аура около него той навлезе в моя живот; нашето запознанство прерасна във вдъхновяващо приятелство, което продължава до днес. Лично съм свидетелствал как някои звезди мигове от кариерата му се случват - например времето в театър "Сълза и смях", когато неговите спектакли "Очите ми зелени, устата ми хубава" по Селинджър; "Солунският чудотворец" по Фани Попова-Мутафова; "Две хубави очи" по Яворов станаха значими културни събития привлекли множество зрители. Това беше истинска манифестация на усещането у хората за празник и нуждата им да взаимодействат с автентичното изкуство.
Атанас Свиленов