Земя на Божи длани. Опитомяване на страстите

В "Опитомяване на страстите" най-ясно се проявява автентичността. Тази автентичност обхваща съдбите на разнообразните персонажи, техните емоции и опити, както и историческия контекст, в който съществуват. Произведението предлага ново виждане за Добруджа – регион, запазил много от наследството на Йовков, но същевременно различен. То представя как тази земя е изглеждала преди колективизацията и миграцията към големите градове, а също така времето преди антирелигиозната пропаганда да подкопае християнските ценности. Чрез това произведение се напомня за потискането от румънските власти през онези години. Стилът на автора следва силната национална литературна традиция.

Аз бях замислен край дядовата воденица и роден на гара. От звуците там придобих желанието да говоря, а шумотевицата по перона ми вдъхнови стремежа да пътувам из света. Не успях да натрупам тишина или да уловя мъха като камък в движение. Постоянният ми преход между театър и литература ме насочи към миналото не с цел да търся загубено време, а за да го изпълня с моята фантазия и присъствие във всяка ситуация от него. Така попадах в странни светове на хармония, които ставаха мои домове. Не всичко казано заслужава записване върху хартия; моят поток от думи преминаваше през призмата на мислите ми до преобразуване в смислови изрази. Това беше трудна задача – подобна на камила преминаваща през иглено ухо; успях успешно да проведа цели кервани през все по-тесните проходи – работа за два живота! Самозаблуждавам се относно уникалността на почерка си - той няма аналог сред другите автори; именно това наричаме стил! Някои критикуват употребата ми на стари термини; аз самият избрах ролята си като един от пазителите на българския език. В няколко думи мога само да кажа: това съм аз – Павел Павлов.