Пътуване из България през 1841 година

Жером-Адолф Бланки (1798-1854) е френски икономист, известен в своята сфера на знание, подобно на брат си Луи-Огюст Бланки, който е революционер. Той е роден в Ница и изучава икономика в Париж под ръководството на един от най-признатите икономисти от онова време – Жан-Батист Сей. През 1825 г. става преподавател по индустриална икономика в Консерваторията за изкуства и занаяти, а през 1838 г. влиза в състава на Академията за морални науки и политика. В същата година публикува своя основен труд "История на политическата икономия на Европа от древността до наши дни". Името му продължава да бъде известно сред специалистите по икономика; той вдъхновява годишната награда на Европейското дружество за история на економическата мисъл, която се присъжда за значителни научни постижения.

В контекста на различие с повечето теоретици, които работят само зад бюрото си, Бланки проучва данните чрез многобройни пътувания из Европа и Северна Африка. През 1841 г., той предприема посещение и в България след избухването на бунт срещу османските власти поради данъчни злоупотреби. Това не добре организирано въстание бързо е потушено с военна сила от албански групировки, изпратени да се справят с протестиращите християни. Страната попада във вихъра на насилие, което предизвиква широка загриженост сред европейските държави.

Франция особено активно проявява интерес към ситуацията; министърът на външните работи Гизо предлага на Бланки да посети региона лично и да разследва обстановката като премине през Европейска Турция - от Белград до Константинопол.

Бланки извършва това пътешествие и наблюдава отблизо живота или трудно положение na християнското население в Балканите. След завръщането си той пише книгата "Пътуване из България през 1841 г.", където описва мизерното положение на местното население ("раята") в упадъчната Османска империя със симпатии към българите и техния начин живот. Повече от сто години след написването й този политически дневник най-накрая се публикува преведен нa български език, предоставяйки погледа върху начина, по който цивилизованата Европа възприемала страната ни по време on тези тежките исторически моменти.