Седмото зърно

В това, което съм описал и записал, няма никакви измислици. Липсва и украсата на художественото преувеличение. Както читателят може да забележи, образите на действуващите лица могат да са пострадали от моя груб език. Позволих си да променя имената, считам го за задължение към паметта на починалите и израз на уважение към труда на живите. Работата им е както сериозна, така и деликатна. В днешно време по тези теми се спекулира в голяма степен. Някога пред Великото народно събрание поетът Йосиф Петров заяви, че името на човека представлява кристална ваза, която той носи през целия си живот над главата си до момента, в който не престане да върви по земята към своя край. За жалост или радост след смъртта името продължава да живее – било то с позор или слава. Съжалявам обаче, че историците не обръщат внимание на имената на героите от моята книга. А защо ли? Може би заради автори, които прекаляват или фантазират. Историята е предмет на проучване; писателите възхваляват Калигула, Хитлер и Сталин докато истинската история за шпионите остава бездомна…