Четвъртата власт; ч.2

Материалът бил поръчан от висшите етажи, вероятно от самия връх, осъзна Сокеров. Битката се водела между политическите фракции... В такъв случай, жалко за Чакалов и Белов, а също и за Владо Гицин. Един час по-късно той предал документите на един от най-надеждните си хора - арменец, като му казал директно:
- Искам да говориш без задръжки, ясно ли е?
- Разбира се - кимнал онзи. На следващия ден в изданието „Ниво“ била публикувана статия с шокиращо заглавие: „Защо Белов и Чакалов все още са на свобода?“ Под него имало подзаглавия като: „бозпримерен цинизъм“, „създадени от Политбюро“, „корупция“ и ужасяваща разпределение на държавни средства“.

Обществото било възбудено. Радиото започнало да обсъжда материала сутринта – мнения, анализи и препоръки; телевизията също включила темата в следобедната си програма. Основната емисия продължила с въпроси от зрителите после нататък, но Борис Чакалов нямал време или желание да реагира на тях – вече бил ангажиран с нещо друго и както винаги успявал да бъде крачка напред пред конкуренцията…