Студентът по медицина и уличницата

Жана изпитва дълбока и уникална любов към Веселин, наслаждавайки се на всяка минута в неговото присъствие. Той е именно този тип мъж, който помни от младостта си. Очите й обхождат лицето му до пръстите на ръцете, които са дълги и силни, но също така нежни; усеща как игличките от допира им я пронизват. Замисля се какво би било да я погали с тях. Розовите му нокти напомнят за момчешки, изглеждат лакирани и добре оформени с бледи основи – символ на късмета му. Ако той беше човекът, който да я разтърси и поведе напред, тя не би съжалявала и вярваше, че ще остане вярна до края на живота си; само че животът ѝ досега не е бил такъв. Била е преминавала през различни връзки - от глупави младежи до неподходящи партньори - а винаги остава виновна сама по себе си. Децата ѝ вече пораснали утре ще ѝ кажат истината за всичко това. Жана някога бе най-мила сред момичетата; сега все още привлекателна жена получава погледите на другите, но вътрешно чувства опустошение. В гимназията имаше приятел като Веселин – той просто я наблюдаваше без см courage да заговори; очите му сякаш изяждаха душата й точно когато тя започнала да цъфти като красиво момиче със страсти и мечти. Именно тогава бащата на децата ѝ завладял сърцето й и след това я оставил сама в тъгата си. Сега Жана мечтаеше как Веселин може да бъде нейният верен спътник завинаги…