Как мислят институциите

Замислят ли се институциите? Ако да, по какъв начин го правят? Имат ли те собствено съзнание и ако е така, какви идеи занимават техните колективни умове? Мери Дъглас разглежда тези въпроси при разработването на своя теория за институциите. Обикновено човешкото мислене се анализира през призмата на индивидуалното съзнание, но тя насочва вниманието си към културния контекст.

Чрез трудовете на Емил Дюркем и Лудвиг Флек, книгата "Как мислят институциите" цели да разясни в каква степен самият процес на мислене зависи от наличието на институции. Различните видове учреждения дават възможност на хората да формират различни начини на мислене и реакции спрямо разнообразие от чувства. Също толкова трудно е да се обясни как индивидите успяват да споделят категориите си за размисъл и как могат да поставят общия интерес над личния.

Дъглас ни предупреждава, че институциите не притежават автономно мислене или собствени намерения и не са способни сами да се изграждат. Когато създаваме своите институции, ние взаимно организираме идеите си в обща структура с цел легитимизация просто чрез тяхната численост. Тя подчертава опасността от убеждението, че примитивните общества вероятно действат чрез свои инститиции, докато модерните вземат важните решения индивидуално. Установените ни структури обаче вземат ключови решения с включване на етични принципи във всяко действие.