Българите мохамедани

Българите мохамедани, т.е. тези мюсюлмани в България и извън нея, които говорят български като роден език, са били обект на множество исторически изследвания от различни български и европейски учени. През втората половина на XIX век терминът "българи мохамедани" започва да се използва за обозначаване на това население в българската историческа и етноложка литература и постепенно става предпочитан от автори както в историографията, така и в географските трудове. Както ще видим по предоставените ранни писмени източници в книгата, този термин е бил употребяван също и в европейските научни текстове през същия период, което му придава легитимност.

Наскоро предложеното название "българи мюсюлмани", макар че е коректно от религиозна гледна точка, не е най-подходящото решение тук. То размива идентичността на тези хора сред останалите мюсюлмани у нас; освен това някои потомци на българите мохамедани вече се самоопределят като християни. Терминът "българи мохамедани", който е утвърден повече от сто години, носи достатъчно информация относно верското им принадлежност – традиционно той означава едно и също с термина "мюсюлманин".

Тази книга разглежда събития и явления от времето, когато терминът "българи мохамедани" е бил най-разпространен; практически във всички европейски документи от този период думата “мохамеданин” има значението на днешното „мюсюлманин“. Освен това той запазва уникалната характеристика на тази група българско население и позволява да бъде разграничено от другите ислямизирани общности по отношение на езика им, фолклора и народните обичаи.

В миналото редица автори наричат обобщено това население "помаци", но първоначално този термин важеше само за малък сегмент живеещи главно в Северна България. В южните области пък са присъствали други названия за мусульманизираното българско население като "ахряни", "торбещи" или "мърваци".

В последно време определени автори възраждат остарялото име „помаци“, особено в политически контексти или медийната публикация; то все пак има своето място вътре във времевата рамка на българската историография. Но звучи архаично когато го приложим към всички българи-мусулмани , а употребата му не винаги e подходяща за актуални обществени дебати.

Книга „Българите Мохамедани“ попада под категорията историческа литература , която включва тематики свързано със ситуации около католици или протестанти . Няма основателна причина да променяме установени названия за нашите compatriots според тяхната религия когато можем просто да говорим за тяхната национална принадлежност - те са просто БЪЛГАРИ.
Стоян Райчевски