Безпокойството на модерността

В този текст искам да разгледам някои от притесненията, свързани с модерността. Под това разбирам специфични особености на съвременната култура и общество, които хората усещат като загуба или упадък, дори когато нашата цивилизация изглежда да напредва. Понякога се възприема, че през последните години или десетилетия — например след Втората световна война или през петдесетте години — е настъпил значителен упадък. Друг път чувството за загуба обхваща по-дълъг исторически период: цялата модерна епоха от XVII век насам често бива определяна като време на упадък. Независимо от вариативността в хронологията, темите за упадъка са доста централни и обикновено представляват различни варианти на няколко основни идеи. Тук ще подчертая две ключови теми и ще добавя трета, която до голяма степен произлиза от първите две. Макар тези три теми да не изчерпват проблема, те могат значително да осветлят онова, което ни тревожи относно съвременното общество.

Тревогите, които ще обсъдя тук, са добре познати и не се нуждаят от допълнително представяне; те постоянно се коментират и анализират във всички медии. Може би именно затова изглежда ненужно още веднъж да бъдат повдигани тези въпроси. Въпреки това смятам, че тази обща запознатост прикрива объркването относно истинската същност на промените, които ни безпокоят; редовният поток от дебати всъщност може неправилно да интерпретира ситуацията — така ние погрешно схващаме какво можем да направим по отношение на тях. Промените в рамките на модерността са както известни, така и много объркващи. Затова си струва продължаването на разговора около тях.
Чарлс Тейлър