Третата национална катастрофа. Разговори без последствие (твърда корица)

Авторът изразява съмнение, че българската реалност, в която диалогът е на прага да загуби своята сила, е достигнала окончателния си катастрофален завършек.

Известно е, че когато думите престанат да имат значение, хората губят и свободата си. Това се случи в началото на новата ера за България - общественият дискурс бе насилствено наложен с термина „преход“, който няма истинска стойност. Празнотата зад този паразитен термин обгърна цялото общество с тъмен облак.

На българите им отне три десетилетия, за да осъзнаят, че „преходът“ всъщност представлява национална катастрофа - такава катастрофа, която засегна както социалния живот, така и дълбоките механизми на разбиране. След тези години преход българите откриха себе си в разрушено съществуване и със сериозно нарушено съзнание, което затруднява разбирането.

Значението на публикуваните тук разговори принадлежи на миналото; те обаче носят извънвременен смисъл като свидетелство за непрестанните усилия да разберем света около нас и самите себе си. Докато продължава стремежът към познание и самоосъзнатост, нищо не може напълно да бъде изгубено: социалният свят остава живописен въпреки трудността си; а действителността носи надежда дори сред мизерията.

Всички интервюта тук са отражение на желанието онова, което се казва относно различни теми и ситуации - независимо дали има значение или не - да бъде интерпретирано по начин, който вдъхновява надежда дори в мрачната атмосфера на кризата.