Третата национална катастрофа. Разговори без последствие

Авторът изразява съмнение, че българската реалност, в която диалогът е на път да загуби своята жизненост, вече е достигнала своя катастрофален финал.

Факт е, че когато думите губят своето значение, хората страдат от загуба на свобода. Това се случи и в България с настъпването на новата история - общественият разговор беше насилствено натоварен с термина „преход“, който няма смисъл и стойност. Безсмислицата, присъща за този паразитен термин, обгърна цялото общество в тъмен мрак.

Трябваха три десетилетия на българите да осъзнаят истинската природа на „прехода“ - той всъщност представлява национална катастрофа, която засяга както социалния живот, така и дълбоките механизми за разбиране. След тези три десетилетия преход българите се оказаха във разрушена действителност и със затруднено съзнание - тоест без способността да разбират света около себе си.

Смисълът на публикуваните тук разговори остава зад гърба ни - там където са били проведени. Но техният смисъл извън времето показва непрекъснатото усилие за разбиране както на света около нас, така и самите нас в него. Докато продължава стремежът към осъзнаване и самоосъзнаване, надеждата не е напълно изгубена: социалната среда остава населима въпреки трудните условия; действителността може да бъде изпълнена с „вой и скърцане на зъби“, но винаги носи една последна искрица надежда.

Всички интервюта тук представят опити да придадем смислово значение дори на онова, което изглежда незначително по отношение на събитията и ситуациите - всеки такъв опит носи надежда сред мрака след катастрофата.