Актуалността на миналото

Според широко разпространен либерално-позитивистки възглед, миналото представлява нещо, което е съществувало, но вече го няма и никога повече няма да бъде. Прекалената представа за линейния прогрес и неговата необратимост се основава на опростено схващане за миналото – то е като килер, изпълнен със стари вещи, които са запазени само за всеки случай, но всъщност никога повече няма да бъдат нужни. Идеята е, че вчерашният ден неизменно оттича в канала по напълно закономерен начин. Съществува също така образът на историята като широка и мътна река, която поглъща всичко попаднало в нея и рано или късно това изчезва в устието ѝ – мястото където тя попада в безсмислието. Миналото представяно като стар килер и историята разглеждана като неизменен поток към нищото – тези две концепции характеризират либерално-позитивистката цивилизация взаимно се подкрепят и обосновават помежду си. Те споделят идеята за времето като еднопосочен поток без реални измерения; той представлява преход от ново нищо към старата нищожност.

Този сборник с статии, изследвания и есета притежава единство чрез авторовата гледна точка, която ясно оспорва митологията относно времето и миналото като хранилище на ненужни вещи; както и виждането за историята като ненужно движение назад към нищожността. Авторът вярва точно обратното – според него миналото е актуално, жизнеспособно и продуктивно. В дълбините му проницателният поглед на изследователя може да открие контури, които всъщност могат да очертават бъдещето. По този начин миналото не трябва да се разбира само като онова което е било и вече го няма; то остава активно присъстващо с потенциал отново да стане част от нашия живот.