Прагматизъм

Ние имаме желание да научаваме, не поради други причини или заради ползите от знанието. Нашият дух жадува знания. Науката идва да задоволи тази жажда, както и философията...

Образованите хора обикновено са религиозни, а също така и онези, които нямат образование. Полуобразованите често се оказват атеисти. В повечето случаи това е вярно, но има и изключения...

Аз не съм изолирана личност; приличам на комета с ярко ядро и опашка, която изчезва в безкрайността – корените на моята същност се разпространяват във всички посоки чрез тази опашка. Познанието означава достигане до самата реалност, но то не може напълно да я обхване. Около всичко познато остава огромно пространство непознати факти, което вероятно винаги ще си остане такова...

Теорията на Айнщайн потвърди идеята, че законите на науката в определени моменти от нейното развитие не представляват окончателна истина – те могат да изменят своя характер при появата на нови експериментални данни. Такъв е бил моят възглед през цялото време; това може да бъде видяно и в книгата ми „Прагматизъм". Ние притежаваме знания за света, но те не са последната истина. Истината в науката варира с напредъка ѝ. Всеки факт има свой собствен живот – понякога дълъг или кратък. Човешкият ум е ограничен и не може напълно да разбере действителността каквато тя е сама по себе си. Нашето познание относно явленията е относително; макар че частично адекватно можем да познаваме само себе си като свободни духове, които осъзнават света донякъде , но никога напълно.

Светът непрекъснато се променя и затова стремежът ни към неговото пълното познание изглежда безсмислен; нашето знание за щастие удовлетворява нуждите ни достатъчно добре.