Усилието да узнаваш

В своите творби Саръилиев разглежда теми, свързани с живота и съзнанието, паметта, както и универсалните философски въпроси като природата на човека, мисълта, желанието и свободната воля. Той се занимава също така с взаимоотношението между душата и тялото, науката и религията, както и концепциите за детерминизъм и индетерминизъм в природния свят. През 1947 година публикува книгата си "Сократ", която излага учението на основателя на моралната философия и обсъжда проблемите около личността му.

Тази книга е първата част от трилогията "Сократ – Платон – Аристотел". Саръилиев притежава либерални идеи; той вярва, че философията представлява стремеж към истината чрез свободно търсене. Според него развитието на философската мисъл е възможно единствено там, където има свобода на разума. В края на своя труд за Сократ той заявява: “В една държава гражданинът трябва да спазва законите й. Ако те поискат живота му, той е длъжен да го отдаде. Но има аспекти от живота на човека, в които властта не може да се намесва. Индивидът притежава права, от които нито една земна сила няма право да го лиши или принуждава да се откаже...”

Когато пише тези думи за себе си в статията “Философията в България” за международно научно списание, проф. Иван В. Саръилиев вероятно не осъзнавал колко дълго ще бъде самотното му философстване в дневниците му и как ще систематизира архива си — част от който намира място в настоящото произведение.