Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес Кн. 1 и Кн.2

Историята разказва за прабългарин, който бил конник и жадувал да открива нови хоризонти, но не успявал да се спре и затова неговият стремеж водел до гибел; за славянин, орач по природа, свързвал се с природата – полята и планините били като корени за него, даряващи му спокойствие и сила; за тракиеца, мъдрец със знание и памет за много неща, но без сили да действа в момент на упадък на народа си.

Тези трима мъже - наследници на своите племена - се борели с времето, което заплашвало да заличи следите им. Те осъзнали, че земята може да предостави вечност и я приели като обща родина и майка. По този начин станали нейни деца – а децата на една майка са братя. Така те положили основите на един народ и държава, които съществуват до днешен ден под името български.